Игри

Информация за страница Ловеч

Град Ловеч се намира в Централна Северна България и е стопански център на едноименните община и област. Разположен е на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. Околният релеф е хълмист и силно пресечен, а на изток се намира скалният венец на Стратеш. Градът всъщност е едно от най-старите населени места в страната. Има следи от човешки живот още от епохата на древността, като за това основна роля играе разположението на града между равнината и планината. През 4 – 3 век пр.Хр. тези земи се населяват от траките, като находките от хълма Хисаря и тракийските погребения в няколко съседни села свидетелстват за това. Попътната станция Мелта е отбелязана на римската карта, след като римляните завладяват траките. Станцията е разположена на римския път, който дори в наши дни още може да бъде забелязан в околностите на града. По време на Първата българска държава няма много подробни сведения за развитието на града. През 11-ти век се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия през 1059 г. с Византия.

    От времето на Втората българска държава е известна Ловешката средновековна крепост. Тя е разположена върху хълм, който по-късно е наречен Хисаря. Именно тук се състои решителната битка на Асеневци с Византия през 1187 г. С подписания мирен договор се поставя началото на Втората българска държава. През 14-ти век градът се владее от деспот Иван Александър от рода Шишман. Той е избран за български цар през 1331 г. и по негово време се изгражда и функционира като книжовно средище манастирът Рождество Богородично, наричан още Ястреб. По време на османското нашествие Ловешката крепост е една от тези, които са завладени последни. Ами Буе и Фелис Каниц са сред историците, които дават сведения за града по време на Българското възраждане. Железарство, абаджийство и др. са сред основните занаяти. В края на 17-ти и началото на 18-ти век градът е наречен Алтън Ловеч заради богатството си. За период от 4 години – между 1780 и 1784 г. се развива най-бързо. Тогавашният брой на населението е достигнат отново едва през 1959 г. Манастирът Рождество Богородично се грижи за културното развитие на града.

    В квартал Вароша се откриват достъпни за всички и безплатни училища. През 1870 г. се открива девическо училище, а учител в Горнотракийското училище е Петко Славейков. То, заедно с Долнотракийското, се откриват през 1846 – 47 година. Звучната методика на обучение и възрастовото разпределение между класовете пък се въвежда от учителя Михаил Радославов през 1872 г. По време на Руско – турските войни градът често има важно оперативно значение за хода на военните действия. През войната от 1784 г. градът е изгорен и неговото население драстично намалява. В друга война пък – тази от 1806 – 12 г., Ловеч е на два пъти освобождаван от руските войски. С това се попречва на османското настъпление в Северна България. Градът е известен още и с това, че е център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Майстор Никола Фичев в периода 1872 – 74 г. изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост, който е изгорен до основи през 1925 г. и възстановен след 6 години.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker